John 1

Четвъртото евангелие се свързва с апостол Йоан, син на рибаря Зеведей и брат на Яков (Мат. 4:21). „Ученикът, когото Исус обичаше“(срв. 13:23; 19:26; 20:2; 21:7,20, 24), написал евангелието си последен, в края на I век, когато останалите три евангелия вече отдавна са били използвани от църковните общности. Традиционно се приема, че евангелието е написано през 98 г. в град Ефес, където апостолът е прекарал десетилетия от живота си.

По строеж, подбор на сведенията и начин на предлагането им Евангелието според Йоан ясно се различава от по-ранните три (синоптични) евангелия. То няколко пъти съобщава за пътувания на Исус Христос за празници в Йерусалим (2:13; 5:1; 7:2,10; 11:55; 12:12) и разказва главно за дейността Му в този център на юдейството. За Галилея се говори сравнително оскъдно, но затова пък е посветено доста място на Самария (4:1-42), която разделяла Юдея от Галилея, а на жителите се гледало с пренебрежение като на езичници. В тези външни рамки евангелистът представя изявяването на Исус Христос в слово и „знамение“като Божи Син, изпратен от Отец за спасението на света, като светлина и живот за хората. С не много, но силни и запомнящи се думи евангелският разказ укрепва вярата, че „Исус е Христос, Син Божий“, чрез Когото вярващите получават вечния живот (20:31).

Уводните думи (1:1-18) говорят за вечното съществуване на Словото – както евангелистът нарича Сина Божий – у Бог Отец, и за въплъщението Му в богочовешката личност на Исус Христос. Веднага следват свидетелството на Йоан Кръстител за Спасителя на света и разказът за повикването на учениците (1:19-51), бъдещите апостоли. След това се описва началото на дейността на божествения Учител при сватбата в Кана Галилейска (2:1-11), в Йерусалим (очистването на храма – 2:13-22; разговорът с Никодим – 3:1-21), Юдея (3:22-36), Самария (4:1-42) и пак в Галилея (4:43-54).

Средната част на евангелското повествувание е посветена на откриването на Исус Христос като Син Божий, Който дава спасение и живот (5 гл.), Който е небесен хляб (6 гл.), истински Месия (7 гл.), светлина за света и прогледване за слепите (8-9 гл.). Той е истинският пастир на Своето стадо (10 гл.), Който има власт над живота и смъртта (11 гл.). Затова народът въодушевено и искрено Го посреща като Давидов потомък, цар и Спасител (12 гл.).

Най-пространно са описани последните часове на Исус Христос с учениците (13-17 гл.). Тук е последната вечеря (13 гл.) и прощалната беседа с тях (14-16 гл.), както и разговорът с Отец за тях, известен като първосвещеническата Му молитва (17 гл.). Всичко това е имало за цел да убеди учениците и всички, „които чрез тяхното слово“ще повярват в Исус Христос (17:20), т.е. цялата Църква, че и след смъртта Си възнеслият се на небето Божи Син ще се грижи за тях чрез обещания Утешител – Светия Дух.

Разказът за страданията и смъртта на Христос (18-19 гл., където е и най-пространното описание на осъждането от Пилат) е последван от съобщения за явявания на възкръсналия Спасител (20-21 гл.).

Исус Христос – Светлината на света

1 ^a В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог.

2 ^b То в начало беше у Бога.

3 ^c Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

4 ^d В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.

5 ^e И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана.

Йоан – предтеча на Спасителя

6 ^f Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан.

7 ^g Той дойде за свидетелство, да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него.

8 Той не беше светлината, но дойде да свидетелства за Светлината.

Бог се въплътява

9 ^h Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света.

10 ⁱ Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна.

11 ^j При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.

12 ^k А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име;

13 ^l които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога.

14 ^m И Словото стана плът и живя ▼

▼ 1:14 От гр. обитаваше.

между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

15 ^o Йоан свидетелства за Него и казваше със силен глас: Ето Този, за Когото говорих: Този, Който идва след мене, стана по-горен от мене ▼

▼ 1:15 Или: ме изпревари.

, понеже е бил преди мене.

16 ^q Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат;

17 ^r понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.

18 ^s Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Свидетелството

( Мат. 3:1-17 ; Марк 1:1-11 ; Лука 3:1-22 )

19 ^t И това е свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Йерусалим да го попитат: Ти кой си?

20 ^u Той изповяда и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос ▼

▼ 1:20 От гр. Помазаник.

.

21 И го попитаха: Тогава кой си ти? Илия ли си? Той каза: Не съм. Пророкът ли си? И отговори: Не съм.

22 Тогава му казаха: Кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни пратили. Какво казваш за себе си?

23 ^w Той каза: Аз съм „глас на един, който вика в пустинята:
Прав направете пътя за Господа“, както каза пророк Исая.

24 А изпратените бяха от фарисеите.

25 И го попитаха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?

26 ^x Йоан им отговори: Аз кръщавам с вода. Но сред вас стои Един, Когото вие не познавате.

27 ^y Този, Който идва след мене, Който беше преди мене, на Когото аз не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му.

28 ^z Това стана във Витания ▼

▼ 1:28 Или: Витавара.

отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше.

29 ^ab На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!

30 ^ac Този е, за Когото казах: След мен идва Човек, Който стана по-горен от мене ▼

▼ 1:30 Или: ме изпревари.

, защото е бил преди мен.

31 ^ae И аз не Го познавах; но дойдох и кръщавам с вода, за да бъде Той изявен на Израил.

32 ^af И Йоан свидетелства, като каза: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

33 ^ag И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух.

34 И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син.

Първите апостоли

( Мат. 4:18-22 ; Марк 1:16-20 )

35 На следващия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си.

36 ^ah И като видя Исус, когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец!

37 И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха след Исус.

38 А Исус, като се обърна и видя, че идват след Него, ги попита: Какво търсите? А те Му казаха: Равви (което значи Учителю), къде живееш?

39 Каза им: Елате и ще видите. И така, дойдоха и видяха къде живее, и този ден останаха при Него. Беше около десетия час.

40 ^ai Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър.

41 Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия (което значи Христос).

42 ^aj Като го заведе при Исус, Той се вгледа в него и каза: Ти си Симон, син на Йона; ти ще се наричаш Кифа (което значи Петър ▼

▼ 1:42 От арам. скала.

).

43 На другия ден Исус реши да отиде в Галилея; и намери Филип и му каза: Ела след Мен.

44 ^al А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър.

45 ^am Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците, Исус, Йосифовия син, Който е от Назарет.

46 ^an Натанаил му каза: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му отвърна: Ела и виж.

47 ^ao Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.

48 Натанаил Го попита: Откъде ме познаваш? Исус му отговори: Преди да те повика Филип, те видях, когато беше под смокинята.

49 ^ap Натанаил му каза: Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар.

50 Исус му отговори: Понеже ти казах: Видях те под смокинята, затова ли вярваш? Повече от това ще видиш.

51 ^aq И му каза: Истина, истина ви казвам: Отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да се възкачват и слизат над Човешкия Син.